ВТОРИ ПЕРИОД

Вторият период във водоснабдяването – от 1923 до 1957г.- започва през 1923г. с изготвянето на генерален проект за водоснабдяване от водопроводното и канализационно отделение на Столична община с главен автор инж. Иван Иванов. Периодът се характеризира с осигуряване на питейна вода от източния cкaт на Витоша и Bиcoките рилски реки, включително с изграждането на язовир „Бели Искър“. Това е първият грандиозен проект за водоснабдяване на София, който предвижда комплексно използване на водите от Рила за водоснабдяване и добив на електроенергия, като е приета норма на водопотребление 200 л/ж/денонощие.

Представеният проект е приет от Общинския съвет без изменения и на 19.08.1924г. е назначена специална комисия за осъществяване на строежа, ръководена от кмета на София. Основната част от необходимите средства за строителството на водопровода „Рила – София“ са осигурени със заем от специален фонд, създаден с приетия през 1924г. „Закон за създаване на фонд за водоснабдяване, осветление и благоустройство на населените места“.

На 10.07 .1925г. Народното събрание гласува предложения от Софийската община „Закон за извършване на водопровода „Рила – София“. Първият етап от този голям строеж е изпълнен през 1925 – 1926г. и обхваща частта от резер¬воар „Лозенец“ до Бистрица, водохващанията на р. Янчовска и Стара река. На 24.10.1926г. става тържествено откриване на тази част от водопровода, а в града влизат нови 200л/сеk водни количества. Вторият етап обхваща строителството на водопровода „Рила – Бистрица“. Той завършва през 1933г. u на 23.04.1933г.преg хилядното множество събрано на централното игрище „Юнаk“ в София става неговото тържествено откриване.

Първият период обхваща годините след Освобождението до 1923г. Характеризира се с изчерпване на възможностите на витошките води от северозападните скатове на планината. Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г. Проектът е изготвен за население 40 000 жители и приета норма на водопотребление 60 л/ж/денонощие. За изграждането на водопровод са взети решения от Софийски градски общински съвет с Протокол No 36 от 17.07.1884г., които са утвърдени от министъра на вътрешните работи – Петко Р. Славейков. Така през 1884г. с взетите решения за изграждане на водопровода се поставя началото на организираното водоснабдяване на София, което се смята рождена дата на В и К София. Водата от каптажите е доведена до резервоар „Красно село“ с глинени тръби. От резервоара до София – бул. „Витоша“, кръстовището с бул. „Патриарх Евтимий;“ е изграден чугунен водопровод Ф 250мм.

Върху 20 метрови колони се пренася бетона за тялото на стената Още през 1933г., малко след откриването на водопровода „Рила – София “ инж. Ив. Иванов чрез доклад до Столичния кмет Х. Орошаkов настоява незабавно да започне строителството на язовир „Бели Искър“ с обем 15.3 млн kуб. м. Общинският съвет утвърждава предложението и през 1933 – 1934г. са завършени необходимите сондажи и предварителни проекти.

инж. Иван Иванов

Дюkер Nо:1З преминаване над река Черни Искър

Тунел No:18 в строеж район над с. Мала църква

Напречен разрез на бетоновия канал инж. Иван Иванов /в средата/ и инженерите Георгиев и Кюрkчиев

Безнапорен канал между с. Бистрица и с. Железница в строеж

Мост – канал на водопровода „Рила – София“ при ВЕЦ „Мала Църква“

Откриване на водопровод „Рила – София“ на игрище „Юнак“

„Водоснабдяване и Канализация ЕАД – София

a14

Язовир Бели Искър и Рилски водопровод

Язовир „Бели Искър“ е въведен в експлоатация през 1949г., с които се елиминира неравномерността на течащите води, захранващи „Рилския водопровод“.

След изграждането на ВЕЦ „Бели Искър“ и вoдохващане „Черни Искър“ „Рилският водопровод“ е окончателно завършен през 1957г. На София е осигурена средно годишно около 55 млн куб. м водна маса.

Едновременно с външното водоснабдяване се изгражда и разширява градската водопроводна мрежа и съоръженията по нея. Разгаря се усилена полемика относно вида на тръбите, използвани за строеж на водопроводи чугунени или стоманени безшевни тръби, тип Манесман.

a20

Схема довеждащи водопроводи

Енергогасител и ляв основен изпускател с краен затворен орган тип Ларнер Джонсън

Преливниk на язовир „Бели Искър“

Изход на тунел „Грънчар“