ИСТОРИЯ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО НА СОФИЯ

Водоснабдяването на София минало и настояще

Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г. Проектът е изготвен за население 40000 жители и е приета норма на водопотребление 60л/ж/денонощие.
За изграждането на водопровод са взети решения от Софийски градски общински съвет с Протокол 36 от 17.07.1884г., които са утвърдени от министъра на вътрешните работи - Петко Р. Славейков. Така през 1884г. с вземане на решение за изграждане на бодопровода се поставя началото на организираното водоснабдяване на София, което се смята за рожденна дата и на ВиК София.

Водата е основното благо, което е привлякло човека да се засели на мястото на днешната българска столица преди повече от седем хиляди години. Планински води са оросявали изобилно плодородното поле, а животворният горещ извор е създал централното градско ядро на един от вечните градове на Европа и света. Римляните - майстори на урбанизма и благоустройството, каптирали през II век минералния извор така добре, че този каптаж бил използван до 1912г. На тях се дължи и улавянето до Бояна на витошки води и довеждането им до крепостните стени на Сердика. От там, чрез разпределителни шахти и майсторски изградени глинени водопроводи, водата се насочвала под паважите на всички улици и навлизала в обществени и частни сгради. Най-прочутата обществена чешма за минерална вода била изобразена на монета на Сердика - мраморна колона с три чучура във формата на лъвски глави. Римските терми, които завинаги определили мястото на градската баня, били изградени като зона за приятен отдих. А резиденция в Сердика на император Константин Велики имала своя отделна баня, украсена с мозайки и мрамор (под днешния хотел Рила).

Антична улица с вogonpoвogu, gнec бул. Витоша
Антична улица с вogonpoвogu, gнec бул. "Витоша"

Нечистите градски води били отвеждани извън крепостта по отлично иззидани канали под паважите на улиците. На места в каменната настилка били изрязани отвори с похлупаци за почистването им. Извън крепостните стени канал-колектор поемал нечистите води и ги извеждал далеч от града.

Това отлично благоустройство било съхранено и поддържано през време на Първото и Второто български царства. След завладяването на града от турците, строежите на джамии нарушили старата правилна улична мрежа, а заедно с нея и водопроводната и канализационната система. Повечето софийски махали ползвали обществени чешми и дори били наречени на тях: "Мала чешма махала"," Баш чешма", "Куру чешма", "Нова чешма" и дp. По-уредените домове имали в дворовете си кладенци, които се захранвали от подземните реки в центъра на София. Огромните някога римски терми, вече значително пострадали от земетресения, били преустроени през Средновековието в отделни бани за мъже, за жени, за войници. Въведена била практиката за разнасяне на гореща вода по домовете с бъчви, натоварени на каручки. Но софиянци предпочитали да прекарват часове в запарените помещения на любимата им градска баня.

Typcka бансkа nостройkа от XVI ВЕК, nлощаg Бансkи
Турска бансkа nостройkа от XVI ВЕК, nлощаg "Бансkи"

При Освобождението на България през 1878г. София има 21 чешми с изворна вода и ЗЗ чешми с речна вода от реките Боянска и Владайска. Чешмите са разположени на по-важните кръстовища и площади. За водоснабдяване се използват и няколко десетки кладенци, главно в западната част на града пpи Владайска река. Опасността от замърсяване е постоянна. Щатът на градското водно стопанство е от трима чешмеджии, които работят с примитивни инструменти. Цялостно проучване на изворите над Бояна и наличните води в София е извършено през 1882г., когато са закупени 5000м. дървени тръби за ремонт на остарелите водопроводи и разширението им.




Периоди във водоснабдяването

Дюkер No 4 на река Егуля /в строеж/
Дюkер No:4 на река "Егуля" /в строеж/.

Условно развитието на водоснабдяването на София може да се раздели на три периода, пряко свързани с различните източници за осигуряване на града с питейна вода.

Първи период

Първият период обхваща годините след Освобождението до 1923г. Характеризира се с изчерпване на възможностите на витошките води от северозападните скатове на планината. Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г. Проектът е изготвен за население 40 000 жители и приета норма на водопотребление 60 л/ж/денонощие. За изграждането на водопровод са взети решения от Софийски градски общински съвет с Протокол No 36 от 17.07.1884г., които са утвърдени от министъра на вътрешните работи - Петко Р. Славейков. Така през 1884г. с взетите решения за изграждане на водопровода се поставя началото на организираното водоснабдяване на София, което се смята рождена дата на В и К София. Водата от каптажите е доведена до резервоар "Красно село" с глинени тръби. От резервоара до София - бул. "Витоша", кръстовището с бул. "Патриарх Евтимий;" е изграден чугунен водопровод Ф 250мм.

Геодезическите измервания по водопровод Рила започват през 1921-1922г.
Геодезическите измервания по водопровод Рила започват през 1921-1922г.

През 1900г. дължината на водопроводите достига 58км, от които близо 50км улична водопроводна мрежа. Тя се изгражда от чугунени и стоманени тръби, положени на дълбочина 1.50м. Уличната водопроводна мрежа се изгражда като сключена. За сградните водопроводни отклонения се използват галванизирани или калайдисани оловни тръби с диаметър от Ф 15мм до Ф 25мм.

През 1902г. населението на София е вече 73700 жители, частично е изградена канализация и разходът на вода се увеличава рязко. Софийската община възлага изготвянето на нов npoeкт за водоснабдяване на София на техническото бюро на инж. Салбах - Дрезден, който е предаден през 1903г. Приета е норма на вoдono¬требление 100 л/ж/денонощие. Същата година започва реализацията на проекта. Под Черни Връх са изградени водохващанията на реките Владайска и Боянсkа. Изградена е събирателна камера при сегашното "Каменно здание" и по два чугунени водопровода Ф 225мм водите са доведени до Бояна. До София питейните води са доведени по изграден чугунен водопровод Ф 350мм.

Строителството на воgоснабgителната система по проекта на инж. Салбах завършва през 1912г. Водопроводите Ф 350мм,изградени през този период по бул. "Христо Ботев", бул. "Македония" и ул."Георги Софийски" се ползват и до момента. Бързото икономическо развитие, нарастването на населението, както и застоят във водопроводното строителство по време на Балканската и Първата световна война отново поставят проблема за недостига на питейна вода за София.

Още през 1911 а. началникът на водопроводното отделение към Столична община – инж. Хр.Танев пръв се насочва към възможността за използване на водите по северните склонове на Централна Рила за водоснабдяване на София. Правят се редица проучвания, които определят предимствата на рилските води. С протокол No 63 от 08.10.1921г. Върховният съвет на водите взема решение, с което се предоставя на Софийското градско общинско управление изучаването на проектите и самото извършване на постройките, нужни за водоснабдяването на гр. София и околностите му с вода за пиене, напояване и добиване на енергия.

Втори период

Дюkер Nо:1З преминаване над река Черни Искър
Дюkер Nо:1З преминаване над река Черни Искър
инж. Иван Иванов
инж. Иван Иванов

Вторият период във водоснабдяването - от 1923 до 1957г.- започва през 1923г. с изготвянето на генерален проект за водоснабдяване от водопроводното и канализационно отделение на Столична община с главен автор инж. Иван Иванов. Периодът се характеризира с осигуряване на питейна вода от източния cкaт на Витоша и Bиcoките рилски реки, включително с изграждането на язовир "Бели Искър". Това е първият грандиозен проект за водоснабдяване на София, който предвижда комплексно използване на водите от Рила за водоснабдяване и добив на електроенергия, като е приета норма на водопотребление 200 л/ж/денонощие.

Тунел No:18 в строеж район над с. Мала църква
Тунел No:18 в строеж район над с. Мала църква

Представеният проект е приет от Общинския съвет без изменения и на 19.08.1924г. е назначена специална комисия за осъществяване на строежа, ръководена от кмета на София. Основната част от необходимите средства за строителството на водопровода "Рила - София" са осигурени със заем от специален фонд, създаден с приетия през 1924г. "Закон за създаване на фонд за водоснабдяване, осветление и благоустройство на населените места".

На 10.07 .1925г. Народното събрание гласува предложения от Софийската община "Закон за извършване на водопровода "Рила - София". Първият етап от този голям строеж е изпълнен през 1925 - 1926г. и обхваща частта от резер¬воар "Лозенец" до Бистрица, водохващанията на р. Янчовска и Стара река. На 24.10.1926г. става тържествено откриване на тази част от водопровода, а в града влизат нови 200л/сеk водни количества. Вторият етап обхваща строителството на водопровода "Рила - Бистрица". Той завършва през 1933г. u на 23.04.1933г.преg хилядното множество събрано на централното игрище "Юнаk" в София става неговото тържествено откриване.

Напречен разрез на бетоновия канал  Инж. Иван Иванов /в средата/ и инженерите Георгиев и Кюрkчиев
Напречен разрез на бетоновия канал Инж. Иван Иванов /в средата/ и инженерите Георгиев и Кюрkчиев
Монтаж на kлинов шибър при gюkера на Ул. Гypko и бул. Евлоги Георгиев
Монтаж на kлинов шибър при gюkера на Ул. "Гypko" и бул. "Евлоги Георгиев"

Върху 20 метрови колони се пренася бетона за тялото на стената Още през 1933г., малко след откриването на водопровода "Рила - София " инж. Ив. Иванов чрез доклад до Столичния кмет Х. Орошаkов настоява незабавно да започне строителството на язовир "Бели Искър" с обем 15.3 млн kуб. м. Общинският съвет утвърждава предложението и през 1933 - 1934г. са завършени необходимите сондажи и предварителни проекти.

Безнапорен канал между с. Бистрица и с. Железница в строеж
Безнапорен канал между с. Бистрица и с. Железница в строеж
Мост - канал на водопровода Рила - София при ВЕЦ Мала Църква
Мост - канал на водопровода "Рила - София" при ВЕЦ "Мала Църква"
Откриване на водопровод Рила - София на игрище Юнак
Откриване на водопровод "Рила - София" на игрище "Юнак"

Язовир Бели Искър и Рилски водопровод

Язовир и язовирна стена Бели Искър
Язовир и язовирна стена "Бели Искър"

Язовир "Бели Искър" е въведен в експлоатация през 1949г., с които се елиминира неравномерността на течащите води, захранващи "Рилския водопровод".

След изграждането на ВЕЦ "Бели Искър" и вoдохващане "Черни Искър" "Рилският водопровод" е окончателно завършен през 1957г. На София е осигурена средно годишно около 55 млн куб. м водна маса.

Едновременно с външното водоснабдяване се изгражда и разширява градската водопроводна мрежа и съоръженията по нея. Разгаря се усилена полемика относно вида на тръбите, използвани за строеж на водопроводи чугунени или стоманени безшевни тръби, тип Манесман.

От изградените след 1923г. до 1944г. улични водопроводи около 246 км са още в експлоатация - 114kм стоманени "Манесмановци" и 132 км чугунени. Те съставляват 10% от цялата дължина на уличната водопроводна мрежа в настоящия момент. От изградените след 1944-1957г. улични водопроводи около 139 км са още в експлоатация или около 6% от дължината на цялата улична водопроводна мрежа. За пръв път за изграждане на водопроводи са използвани етернитови тръби. Все още в експлоатация са около 7 км етернитови водопроводи, построени през тези години.

Схема довеждащи водопроводи
Схема довеждащи водопроводи
Енергогасител и ляв основен изпускател с краен затворен орган тип Ларнер Джонсън
Енергогасител и ляв основен изпускател с краен затворен орган тип Ларнер Джонсън
Преливниk на язовир Бели Искър
Преливниk на язовир "Бели Искър"
Изход на тунел Грънчар
Изход на тунел "Грънчар"
Водохващане Бели Искър
Водохващане "Бели Искър"
Водохващане Черни Искър
Водохващане "Черни Искър"

Трети период

Третият период обхваща годините след 1957г. Характеризира се с използването на водите от язовир "Искър", като основен източник за водоснабдяването на София. Вследствие бързото нарастване на населението се увеличава недостигът на питейна вода, независимо от цялостното завършване на "Рилския водопровод" и съоръжения към него. За решаването на проблема се правят мащабни разработки и схеми за задоволяване с вода на милионния град. Схема довеждащи водопроводи Извършват се задълбочени проучвания и на други възможности за задоволяване на София с питейни води.

До 1970г. са изградени: безнапорен водопровод от ВЕЦ "Пасарел" до резервоар "Бъкстон" с пропускателна способност 4 500 л/сек; ПСПВ "Пан¬чарево"; резервоари с общ обем 128 000 кyб. м и промишлен водопровод от бент "Панчарево" за индустриални зони "Гара Искър" и "Военна рампа" с дължина около 19 км.

В етапа между 1970г. и 1980г. се построяват:

• "Върхова аварийна връзка" от ВЕЦ "Кокаляне" до ПСПВ "Панчарево";

• "Първа водопроводна нитка" - стоманен водопровод от ПСПВ "Панчарево" go резервоар "Бъкстон";

• "Стоманен водопровод" от водна камера "Симеоново" до резервоар "Мало Бучино" u гр. Банкя;

• "Tpeти водопроводен пръстен" от резервоар "Колежа" до резервоар "Коньовица";

• Резервоарите "Колежа", "Лозище", "Под Симеоново", "Модерно предградие", "Мало Бучино", "Поg Бояна", "Красно село 11" с общ обем 202 000 kyб. м.

След 1980г. се изгражда дубльорът на трети водопроводен ринг в участъка от резервоар "Колежа" до жк."Дружба".

Водохващане Леви Искър
Водохващане "Леви Искър"
Сграда на В и К в с. Мала Църква
Сграда на В и К в с. Мала Църква

През 1999г. е въведена в експлоатация ПСПВ "Бистрица" - I етап, водопровод "Искър", връзката между двете пречиствателни станции за питейни води.

Haрeд с осигуряването на нови водоизточници и изграждането на довеждащи и магистрални тръбопроводи се развива и градската водопроводна мрежа. През годините от 1957г. до 1970г. се водоснабдяват голяма част от присъединените селеща и се изграждат част от новите жилищни комплекси в столицата. Положени са 893км водопроводна мрежа или около 37% от цялата й дължина. Преобладават водопроводите от етернитови тръби - 578км, стоманени - 308км и само 7км чугунени водопроводи. Доизграждането на водоснабдителната система се придържа към Генералния план за водоснабдяване на София, изготвен под ръководството на инж. Георги Джабаров след одобряване на Общия градоустройствен план от 1961 е. Оразмеряването се извършва, съгласно приетата през 1971г. с постановление на МО водоснабдителна норма от 530 л/ж/ денонощие. При сегашното състояние на изграденост на системата върху Софийската селищна система са оразмерени седем водоснабдителни зони. Тези зони са формирани по начина на захранване от изградените резервоари. Голямата денивелация на теренните коти върху територията на селищната система обуславя големия брой водоснабдителни зони.

Между 1970 е. и 1980г. се изграждат водопроводните мрежи в новите жилищни комплекси "Люлин", "Младост", "Надежда", "Слатина" "Хаджи Димитър" и дp. Уличните водопроводи се изпълняват от чугунени u стоманени тръби. След 1980г. се построяват водопроводните мрежи на жилищните комплекси "Левски", "Младост" - 1 А, "Обеля", - 2, "Дружба" - 2, "Овча Купел" - 1 и 2.' Започват реконструкции на амортизиране и с недостатъчна проводимост водопроводи в централна градска част, като се подменят с чугунени тръби.

От 1998г. масово се заменят и старите поцинковани сградни отклонения с полиетиленови тръби с висока плътност.

Общата дължина на уличната водопроводна мрежа, без дължината на сградните водопроводни отклонения, възлиза на 2 385км. В зависимост от материала на тръбите, от които с изпълнени уличните водопроводи, разпределението е както следва: стоманени водопроводи - 968км или 41 %; етернитови водопроводи - 750км или 31 %; чугунени водопроводи - 623км или 26%; стоманени - поцинковани - 37км или 1.5%; други водопроводи, в т. ч. полиетиленови - 7км или 0.5%.

Долен изравнител на ВЕЦ Бели Искър и Аварийно воgохващане над с. Мала Църква
Долен изравнител на ВЕЦ Бели Искър и Аварийно воgохващане над с. Мала Църква

Съществуващата улична водопроводна мрежа с диаметър до Ф 200мм включително е с дължина 1 665км или 70% от цялата мрежа.

Голямо предимство на Софийската водоснабдителна мрежа е, че през всичките периоди на своето развитие е предвиждана и реализирана като система с гравитачно довеждане на водата до консуматорите, което я прави независима, икономична и стабилна.

Водопроводната мрежа е изградена като сключена. Предимство на мрежата е, че с изградeнитe три пръстена и радиалните връзки между тях се осигурява регулиране на водните количества и се създава възможност за подаване на вода от един район към друг, в случай на необходимост.

Недостатък на мрежата е значителната й амортизираност и високата аварийност /предимно поцинкованите сградни отклонения и улични водопроводи от етернитови тръби, а оттам и значителните загуби на вода.

В частта от южните територии и селищата от крайградската зона водопроводната мрежа е слабо изградена. Водоснабдяването на гр. София се извършва главно от рилските и витошките водохващания,яз."Бели Искър",яз."Искър" и яз."Панчарево",от където водата се довежда до столицата по няколко главни водопровода. Водоснабдяването на гр. София се извършва главно от рилските и витoшкитe водохващания, яз. "Бели Искър", яз. "Искър" и яз. "Панчарево", от където водата се довежда до столицата по няколко главни водопровода.

Водохващане Каменно здание под Черни връх на планина Витоша
Водохващане "Каменно здание" под Черни връх на планина Витоша язовир "Искър", през ВЕЦ "Пасарел" и бент "Кокаляне"
Кантон Каменно здание
Кантон "Каменно здание"

Витошku водопровод

При "Каменно здание" високо на р. Боянска е изградено водохващането на "Витошкия водопровод". По два реда тръби Ф 225мм водата достига до ВЕЦ "Бояна". След централата водата достига в резервоар "Бояна". Тук се вливат и водите от най - старите каптажи над с. Бояна. Дебитът на каптажите е сравнително постоянен, около 50 л/сек. Вoдите на витoшкитe реки не са регулирани и дебитът на водопровода силно варира, достигайки до 300 л/сеk заедно с водата от каптажите.

Рилски водопровод

"Рилският водопровод" е с обща дължина 67,5км. В него се вкарват още и водите от р. Бели Искър, събрани от водосбора и след язовирна стена и от р. Леви Искър. Под ВЕЦ "Мала Църква" в "Рилския водопровод" се вкарват и водите на р. Черни Искър уловени в местността "Г".След ВЕЦ "Мала Църква" "Рилският водопровод" е oразмерен да довежда до София по 2,1м /сек. Водопроводът е изграден от безнапорни закрити бетонови канали с дължина 23,7км, тунели с дължина 16,1км, 13 дюкера и стоманени тръби с обща дължина 14,7км, които довеждат водата до водна камера "Симеоново". От камерата започва напорният водопровод 0900мм до ВЕЦ "Симеоново". От резервоара под централата започват два реда тръби 0900мм, които довеждат водата в резервоар "Лозенец".

Водопровод "Пасарел - София"

От долния изравнител на III-ma турбина на ВЕЦ "Пасарел", която се захранва с вода от язовир "Искър" започва гравитачния водопровод, който дoстигa до пречиствателната станция "Панчарево". За по-голяма сигурност водовзе¬мането от ВЕЦ "Пасарел" е дублирано, вода може да се вземе U от десния напорен щолен, откъдето чрез вертикален цилиндричен затвор и гасително съоръжение водата се вкарва във водопровода "Пасарел - София". Водопроводът представлява система от безна-порни закрити бетонови канали, тунели, дюкери и aквaдyкти и е с обща дължина 10,9kм. Проводимостта му е 4,5м /сек и е въведен в експлоатация през 1961г.

Boдonpoвoд "Върхова аварийна връзка"

"Върховата аварийна връзка" започва от напорния водопровод преди водната кула на ВЕЦ "Кокаляне", като водата достига до там от "Каменно здание" под Черни връх на планина Витоша язовир "Искър", през ВЕЦ "Пасарел" и бент "Кокаляне". Водопроводът е изпълнен от стоманени тръби 0820мм и достига до събирателна камера на ПСПВ "Панчарево" . Предназначена е да провежда 5,0м/cek до пречиствателната станция при авария по водопровода от ВЕЦ "Пасарел". След включването му в експлоатация през 1977г. аварийният водопровод провежда до станцията водното количество, което е необходимо като допълнение на водното количество от другите водоизточници, за да се покрият нуждите на системата от питейна вода. След влизане в експлоатация на ПСПВ "Бистрица" е преустановено взимането на вода от този водопровод.

Резервоар Лозенец
Резервоар "Лозенец "
Начало на водопровод Искър апаратна камера
Начало на водопровод "Искър" апаратна камера

Водопровод "Искър"

Boдoпpoвoд "Искър" е напорна деривация за довеждане на 13,50 м /cek вода от язовир "Искър" до ПСПВ "Бистрица" и ПСПВ "Панчарево" . Деривацията започва от апаратна камера нас ВЕЦ "Пасарел" и в основната си част е изградена като със стоманени връзки между отделните тунели с D = 2,70м и засипани стоманени тръбопроводи до двете пречиствателни станции, съответно с D = 1,80м и D = 1,00м. Общата дължина на изградената довеждаща мрежа е 16 442м, В това число 11 500м тунели и 4 942м засипани стоманени водопроводи. При изграждане на деривацията са положени 7 800м силови, 9000м контролни и 930м заземителни кабели за захранване на съоръженията. Изградени са четири броя катодни станции за катодна защита на стоманените участъци на деривацията. Монтирани са пет броя водомери за комплексно отчитане и следене на консумираната вода от язовир "Искър". За нуждите на експлоатационния персонал и охраната на съоръженията са построени два кантона. Деривацията има възможност да доставя 8,80м /cek до ПСПВ "Бистрица" и 4,50м /cek до ПСПВ "Панчарево". С въвеждането на водопровод "Искър" в експлоатация в началото на 1999г., той става основен доставчик на вода за град София.

Втора водопроводна нитка

"Втора водопроводна нитка" е изградена от стоманени тръби (Ф1700мм, непосредствено след ПСПВ "Бистрица". Предназначението й е да транспортира пречистена вода до връзките й с "Гравитачния водопровод" и "Първа водопроводна нитка", които тръгват от ПСПВ "Панчарево" и разпределят водните количества до резервоарите на град София. "Втора водопроводна нитка" е въведена в експлоатация в началото на 1999г.

Boдoпpoвод за условно чиста вода

"Панчарево" започва промишленият водопровод (Ф1200мм, който подава вода за индустриалните зони "Гара Искър" и "Военна рампа". Промишленият водопровод е дублиран в началото с тръба (Ф1400мм до жк "Дружба" за нуждите на НРТЦ. В индустриалните зони има изградена улична водопроводна мрежа, като е предвидено поливането на парковете да се извършва с условно чиста вода.

Водоснабдителна система магистрални водопроводи

Канализация

За София е приета и се изгражда смесена канална система - общо отвеждане на отпадъчните битови, промишлени и дъждовни води.

Въпросът за канализация на София за първи път се поставя през 1882г., но поради липса на средства оставя неразрешен.

През 1890г. e обявен международен конкурс за проект за канализация на София,който е спечелен от инж.М.Момчилов. За изграждането на този проект е проведен търг през есента на 1893г., но по редица причини строителството не е започнало.

През 1896г. Столичният общински съвет поканва за консултант виенския инжинер Релла,който представя своите препоръки, разработки, оразмерявания и потвърждава, че за София е най-приемлива системата за канализация, разработена от инж.Момчилов.

Строителството на канализацията започва през м. август 1897г. заедно с корекцията на peкиme, които представляват неразделна част от канализацията на града. Изградени са десният Владайски колектор от Сточна гара до бул."Хр. Ботев" и Левият перловски колектор от Сточна гара до ул."Граф Игнатиев". Едновременно се предвижда и изгражда дренажната система, като елемент от цялата канализационна мрежа. До 1925г. по проекти, изготвени под ръ¬кoвoдcтвoтo на марсилския специалист Релефен са изградени колекторите по ул."Аксаков" и ул."Раковски". До края на 1944г. са изградени близо 300kм канализация, включително главни канални колектори. Бързото нарастване на населението на града и промишлените предприятия след Втората световна война, налага частич¬но дублиране на главните колектори, минаващи по двата бряга на пресичащите града реки. През 1964г. се изработва нов идеен проект за канализация на града, които през 1972г. се разширява с разработки за канализацията на югоизточната и северозападната територии на София. Изграждат се:

• канализационните мрежи на жилищните квартали "Младост", "Люлин", "Надежда", "Слатина", "Хаджи Димитър" и други;

• Ляв суходолски колектор;

• Главен водещ колектор 2 - довеждащ до ПСОВ отпадъчните води на част от югоизточната територия на София;

• Главен колектор 3 - от кв. "Бенковски" до "Военна рампа";

• Дубльор на Ляв перловски колектор - от НДК до жk."Хаджи Димитър";

• Колектор покрай р. Въртопа - отводнява "Студентски град" и жk. "Дървеница". Към 3 1.12.1998г. общата дължина на канализационната мрежа на град София е 1391kм, В т.ч. 423kм главни колектори и подколектори.

Cгpaднитe канализационни отклонения са 34536 броя. Трасетата на съществуващите главни канализационни колектор са по правило покрай бреговете на реките, протечащ през София. Те осигуряват гравитачно отвеждане на отпадъчните води от компактния град и крайградските територии до градската пречиствателна станция за отпадъчни води - СПСОВ. Главните колектори и дубльорите им са изградени основно до Южните територии. За доизграждането им, освен значителни капиталовложения, е необходимо да се осигурят cepвитyти непосредствено до бреговете на реките/особено в южните територии и подвитошката яка/.

Водоснабдителна система магистрални водопроводи
Поддръжка на реки

Поддръжка на реки

През територията на София преминават няколко реки, по-големи от които са: Слатинска; Перловска; Боянска; Владайска; Сухоgолска; Какач и дp. с обща дължина 183kм. От тях 28kм са трайно коригирани, посредством подпорни стени и облицовки на дъното с камък или бетон.

През 2000 година, водоснабдяването на град София беше отдадено на концесия за срок от 25 години.

Връзки: Столична община Столична община Столичен общински съвет Столичен общински съвет