Витошки водопровод

При “Каменно здание” високо на р. Боянска е изградено водохващането на “Витошкия водопровод”. По два реда тръби Ф 225мм водата достига до ВЕЦ “Бояна”. След централата водата достига в резервоар “Бояна”. Тук се вливат и водите от най – старите каптажи над с. Бояна. Дебитът на каптажите е сравнително постоянен, около 50 л/сек. Вoдите на витoшкитe реки не са регулирани и дебитът на водопровода силно варира, достигайки до 300 л/сеk заедно с водата от каптажите.

Рилски водопровод

“Рилският водопровод” е с обща дължина 67,5км. В него се вкарват още и водите от р. Бели Искър, събрани от водосбора и след язовирна стена и от р. Леви Искър. Под ВЕЦ “Мала Църква” в “Рилския водопровод” се вкарват и водите на р. Черни Искър уловени в местността “Г”.След ВЕЦ “Мала Църква” “Рилският водопровод” е oразмерен да довежда до София по 2,1м /сек. Водопроводът е изграден от безнапорни закрити бетонови канали с дължина 23,7км, тунели с дължина 16,1км, 13 дюкера и стоманени тръби с обща дължина 14,7км, които довеждат водата до водна камера “Симеоново”. От камерата започва напорният водопровод 0900мм до ВЕЦ “Симеоново”. От резервоара под централата започват два реда тръби 0900мм, които довеждат водата в резервоар “Лозенец”.

Водопровод "Пасарел - София"

От долния изравнител на III-ma турбина на ВЕЦ “Пасарел”, която се захранва с вода от язовир “Искър” започва гравитачния водопровод, който дoстигa до пречиствателната станция “Панчарево”. За по-голяма сигурност водовзе¬мането от ВЕЦ “Пасарел” е дублирано, вода може да се вземе U от десния напорен щолен, откъдето чрез вертикален цилиндричен затвор и гасително съоръжение водата се вкарва във водопровода “Пасарел – София”. Водопроводът представлява система от безна-порни закрити бетонови канали, тунели, дюкери и aквaдyкти и е с обща дължина 10,9kм. Проводимостта му е 4,5м /сек и е въведен в експлоатация през 1961г.

Boдonpoвoд "Върхова аварийна връзка"

“Върховата аварийна връзка” започва от напорния водопровод преди водната кула на ВЕЦ “Кокаляне”, като водата достига до там от “Каменно здание” под Черни връх на планина Витоша язовир “Искър”, през ВЕЦ “Пасарел” и бент “Кокаляне”. Водопроводът е изпълнен от стоманени тръби 0820мм и достига до събирателна камера на ПСПВ “Панчарево” . Предназначена е да провежда 5,0м/cek до пречиствателната станция при авария по водопровода от ВЕЦ “Пасарел”. След включването му в експлоатация през 1977г. аварийният водопровод провежда до станцията водното количество, което е необходимо като допълнение на водното количество от другите водоизточници, за да се покрият нуждите на системата от питейна вода. След влизане в експлоатация на ПСПВ “Бистрица” е преустановено взимането на вода от този водопровод.

Водопровод "Искър"

Boдoпpoвoд “Искър” е напорна деривация за довеждане на 13,50 м /cek вода от язовир “Искър” до ПСПВ “Бистрица” и ПСПВ “Панчарево” . Деривацията започва от апаратна камера нас ВЕЦ “Пасарел” и в основната си част е изградена като със стоманени връзки между отделните тунели с D = 2,70м и засипани стоманени тръбопроводи до двете пречиствателни станции, съответно с D = 1,80м и D = 1,00м. Общата дължина на изградената довеждаща мрежа е 16 442м, В това число 11 500м тунели и 4 942м засипани стоманени водопроводи. При изграждане на деривацията са положени 7 800м силови, 9000м контролни и 930м заземителни кабели за захранване на съоръженията. Изградени са четири броя катодни станции за катодна защита на стоманените участъци на деривацията. Монтирани са пет броя водомери за комплексно отчитане и следене на консумираната вода от язовир “Искър”. За нуждите на експлоатационния персонал и охраната на съоръженията са построени два кантона. Деривацията има възможност да доставя 8,80м /cek до ПСПВ “Бистрица” и 4,50м /cek до ПСПВ “Панчарево”. С въвеждането на водопровод “Искър” в експлоатация в началото на 1999г., той става основен доставчик на вода за град София.

Втора водопроводна нитка

“Втора водопроводна нитка” е изградена от стоманени тръби (Ф1700мм, непосредствено след ПСПВ “Бистрица”. Предназначението й е да транспортира пречистена вода до връзките й с “Гравитачния водопровод” и “Първа водопроводна нитка”, които тръгват от ПСПВ “Панчарево” и разпределят водните количества до резервоарите на град София. “Втора водопроводна нитка” е въведена в експлоатация в началото на 1999г.

Boдoпpoвод за условно чиста вода

“Панчарево” започва промишленият водопровод (Ф1200мм, който подава вода за индустриалните зони “Гара Искър” и “Военна рампа”. Промишленият водопровод е дублиран в началото с тръба (Ф1400мм до жк “Дружба” за нуждите на НРТЦ. В индустриалните зони има изградена улична водопроводна мрежа, като е предвидено поливането на парковете да се извършва с условно чиста вода.

Водохващане “Каменно здание” под Черни връх на планина Витоша язовир “Искър”, през ВЕЦ “Пасарел” и бент “Кокаляне”

Кантон “Каменно здание”

Резервоар “Лозенец “

Канализация

За София е приета и се изгражда смесена канална система – общо отвеждане на отпадъчните битови, промишлени и дъждовни води.

Въпросът за канализация на София за първи път се поставя през 1882г., но поради липса на средства оставя неразрешен.

През 1890г. e обявен международен конкурс за проект за канализация на София,който е спечелен от инж.М.Момчилов. За изграждането на този проект е проведен търг през есента на 1893г., но по редица причини строителството не е започнало.

През 1896г. Столичният общински съвет поканва за консултант виенския инжинер Релла,който представя своите препоръки, разработки, оразмерявания и потвърждава, че за София е най-приемлива системата за канализация, разработена от инж.Момчилов.

Строителството на канализацията започва през м. август 1897г. заедно с корекцията на peкиme, които представляват неразделна част от канализацията на града. Изградени са десният Владайски колектор от Сточна гара до бул.”Хр. Ботев” и Левият перловски колектор от Сточна гара до ул.”Граф Игнатиев”. Едновременно се предвижда и изгражда дренажната система, като елемент от цялата канализационна мрежа. До 1925г. по проекти, изготвени под ръ¬кoвoдcтвoтo на марсилския специалист Релефен са изградени колекторите по ул.”Аксаков” и ул.”Раковски”. До края на 1944г. са изградени близо 300kм канализация, включително главни канални колектори. Бързото нарастване на населението на града и промишлените предприятия след Втората световна война, налага частич¬но дублиране на главните колектори, минаващи по двата бряга на пресичащите града реки. През 1964г. се изработва нов идеен проект за канализация на града, които през 1972г. се разширява с разработки за канализацията на югоизточната и северозападната територии на София. Изграждат се:

• канализационните мрежи на жилищните квартали “Младост”, “Люлин”, “Надежда”, “Слатина”, “Хаджи Димитър” и други;

• Ляв суходолски колектор;

• Главен водещ колектор 2 – довеждащ до ПСОВ отпадъчните води на част от югоизточната територия на София;

• Главен колектор 3 – от кв. “Бенковски” до “Военна рампа”;

• Дубльор на Ляв перловски колектор – от НДК до жk.”Хаджи Димитър”;

• Колектор покрай р. Въртопа – отводнява “Студентски град” и жk. “Дървеница”. Към 3 1.12.1998г. общата дължина на канализационната мрежа на град София е 1391kм, В т.ч. 423kм главни колектори и подколектори.

Cгpaднитe канализационни отклонения са 34536 броя. Трасетата на съществуващите главни канализационни колектор са по правило покрай бреговете на реките, протечащ през София. Те осигуряват гравитачно отвеждане на отпадъчните води от компактния град и крайградските територии до градската пречиствателна станция за отпадъчни води – СПСОВ. Главните колектори и дубльорите им са изградени основно до Южните територии. За доизграждането им, освен значителни капиталовложения, е необходимо да се осигурят cepвитyти непосредствено до бреговете на реките/особено в южните територии и подвитошката яка/.

През 2000 година, водоснабдяването на град София беше отдадено на концесия за срок от 25 години.