Водоснабдяването на София минало и настояще

Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г. Проектът е изготвен за население 40000 жители и е приета норма на одопотребление 60л/ж/денонощие. За изграждането на водопровод са взети решения от Софийски градски общински съвет с Протокол 36 от 17.07.1884г., които са утвърдени от министъра на вътрешните работи – Петко Р. Славейков. Така през 1884г. с вземане на решение за изграждане на водопровода се оставя началото на организираното водоснабдяване на София, което се смята за  рожденна дата и на ВиК София.

Водата е основното благо, което е привлякло човека да се засели на мястото на днешната българска столица преди повече от седем хиляди години. Планински води са оросявали изобилно плодородното поле, а животворният горещ извор е създал централното градско ядро на един от вечните градове на Европа и света. Римляните – майстори на урбанизма и благоустройството, каптирали през II век минералния извор така добре, че този каптаж бил използван до 1912г. На тях се дължи и улавянето до Бояна на витошки води и довеждането им до крепостните стени на Сердика. От там, чрез разпределителни шахти и майсторски изградени глинени водопроводи, водата се насочвала под паважите на всички улици и навлизала в обществени и частни сгради. Най-прочутата обществена чешма за минерална вода била изобразена на монета на Сердика – мраморна колона с три чучура във формата на лъвски глави. Римските терми, които завинаги определили мястото на градската баня, били изградени като зона за приятен отдих. А резиденция в Сердика на император Константин Велики имала своя отделна баня, украсена с мозайки и мрамор (под днешния хотел Рила).

Нечистите градски води били отвеждани извън крепостта по отлично иззидани канали под паважите на улиците. На места в каменната настилка били изрязани отвори с похлупаци за почистването им. Извън крепостните стени канал-колектор поемал нечистите води и ги извеждал далеч от града.

Това отлично благоустройство било съхранено и поддържано през време на Първото и Второто български царства. След завладяването на града от турците, строежите на джамии нарушили старата правилна улична мрежа, а заедно с нея и водопроводната и канализационната система. Повечето софийски махали ползвали обществени чешми и дори били наречени на тях: “Мала чешма махала”,” Баш чешма”, “Куру чешма”, “Нова чешма” и дp. По-уредените домове имали в дворовете си кладенци, които се захранвали от подземните реки в центъра на София. Огромните някога римски терми, вече значително пострадали от земетресения, били преустроени през Средновековието в отделни бани за мъже, за жени, за войници. Въведена била практиката за разнасяне на гореща вода по домовете с бъчви, натоварени на каручки. Но софиянци предпочитали да прекарват часове в запарените помещения на любимата им градска баня.

При Освобождението на България през 1878г. София има 21 чешми с изворна вода и ЗЗ чешми с речна вода от реките Боянска и Владайска. Чешмите са разположени на по-важните кръстовища и площади. За водоснабдяване се използват и няколко десетки кладенци, главно в западната част на града пpи Владайска река. Опасността от замърсяване е постоянна. Щатът на градското водно стопанство е от трима чешмеджии, които работят с примитивни инструменти. Цялостно проучване на изворите над Бояна и наличните води в София е извършено през 1882г., когато са закупени 5000м. дървени тръби за ремонт на остарелите водопроводи и разширението им.

Антична улица с вogonpoвogu, gнec бул. “Витоша”

Турска бансkа nостройkа от XVI ВЕК, nлощаg “Бансkи”

ИСТОРИЯ

1884

Първи период

Първият период обхваща годините след Освобождението до 1923г. Характеризира се с изчерпване на възможностите на витошките води от северозападните скатове на планината. Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г.

1923

Втори период

Вторият период във водоснабдяването - от 1923 до 1957г.- започва през 1923г. с изготвянето на генерален проект за водоснабдяване от водопроводното и канализационно отделение на Столична община с главен автор инж. Иван Иванов.

1957

Трети период

Третият период обхваща годините след 1957г. Характеризира се с използването на водите от язовир "Искър", като основен източник за водоснабдяването на София. Вследствие бързото нарастване на населението се увеличава недостигът на питейна вода, независимо от цялостното завършване на "Рилския водопровод" и съоръжения към него.

a5
a6

„Водоснабдяване и Канализация ЕАД – София