Вторият период във водоснабдяването – от 1923 до 1957г.- започва през 1923г. с изготвянето на генерален проект за водоснабдяване от водопроводното и канализационно отделение на Столична община с главен автор инж. Иван Иванов. Периодът се характеризира с осигуряване на питейна вода от източния cкaт на Витоша и Bиcoките рилски реки, включително с изграждането на язовир „Бели Искър“. Това е първият грандиозен проект за водоснабдяване на София, който предвижда комплексно използване на водите от Рила за водоснабдяване и добив на електроенергия, като е приета норма на водопотребление 200 л/ж/денонощие.

Представеният проект е приет от Общинския съвет без изменения и на 19.08.1924г. е назначена специална комисия за осъществяване на строежа, ръководена от кмета на София. Основната част от необходимите средства за строителството на водопровода „Рила – София“ са осигурени със заем от специален фонд, създаден с приетия през 1924г. „Закон за създаване на фонд за водоснабдяване, осветление и благоустройство на населените места“.

На 10.07 .1925г. Народното събрание гласува предложения от Софийската община „Закон за извършване на водопровода „Рила – София“. Първият етап от този голям строеж е изпълнен през 1925 – 1926г. и обхваща частта от резер¬воар „Лозенец“ до Бистрица, водохващанията на р. Янчовска и Стара река. На 24.10.1926г. става тържествено откриване на тази част от водопровода, а в града влизат нови 200л/сеk водни количества. Вторият етап обхваща строителството на водопровода „Рила – Бистрица“. Той завършва през 1933г. u на 23.04.1933г.преg хилядното множество събрано на централното игрище „Юнаk“ в София става неговото тържествено откриване.

Върху 20 метрови колони се пренася бетона за тялото на стената Още през 1933г., малко след откриването на водопровода „Рила – София “ инж. Ив. Иванов чрез доклад до Столичния кмет Х. Орошаkов настоява незабавно да започне строителството на язовир „Бели Искър“ с обем 15.3 млн kуб. м. Общинският съвет утвърждава предложението и през 1933 – 1934г. са завършени необходимите сондажи и предварителни проекти.

„Водоснабдяване и Канализация ЕАД – София

Язовир „Бели Искър“ е въведен в експлоатация през 1949г., с които се елиминира неравномерността на течащите води, захранващи „Рилския водопровод“.

След изграждането на ВЕЦ „Бели Искър“ и вoдохващане „Черни Искър“ „Рилският водопровод“ е окончателно завършен през 1957г. На София е осигурена средно годишно около 55 млн куб. м водна маса.

Едновременно с външното водоснабдяване се изгражда и разширява градската водопроводна мрежа и съоръженията по нея. Разгаря се усилена полемика относно вида на тръбите, използвани за строеж на водопроводи чугунени или стоманени безшевни тръби, тип Манесман.

Схема довеждащи водопроводи

Преливниk на язовир „Бели Искър“

Изход на тунел „Грънчар“