Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г. Проектът е изготвен за население 40000 жители и е приета норма на одопотребление 60л/ж/денонощие. За изграждането на водопровод са взети решения от Софийски градски общински съвет с Протокол 36 от 17.07.1884г., които са утвърдени от министъра на вътрешните работи – Петко Р. Славейков. Така през 1884г. с вземане на решение за изграждане на водопровода се оставя началото на организираното водоснабдяване на София, което се смята за  рожденна дата и на ВиК София.

Водата е основното благо, което е привлякло човека да се засели на мястото на днешната българска столица преди повече от седем хиляди години. Планински води са оросявали изобилно плодородното поле, а животворният горещ извор е създал централното градско ядро на един от вечните градове на Европа и света. Римляните – майстори на урбанизма и благоустройството, каптирали през II век минералния извор така добре, че този каптаж бил използван до 1912г. На тях се дължи и улавянето до Бояна на витошки води и довеждането им до крепостните стени на Сердика. От там, чрез разпределителни шахти и майсторски изградени глинени водопроводи, водата се насочвала под паважите на всички улици и навлизала в обществени и частни сгради. Най-прочутата обществена чешма за минерална вода била изобразена на монета на Сердика – мраморна колона с три чучура във формата на лъвски глави. Римските терми, които завинаги определили мястото на градската баня, били изградени като зона за приятен отдих. А резиденция в Сердика на император Константин Велики имала своя отделна баня, украсена с мозайки и мрамор (под днешния хотел Рила).

Нечистите градски води били отвеждани извън крепостта по отлично иззидани канали под паважите на улиците. На места в каменната настилка били изрязани отвори с похлупаци за почистването им. Извън крепостните стени канал-колектор поемал нечистите води и ги извеждал далеч от града.

Това отлично благоустройство било съхранено и поддържано през време на Първото и Второто български царства. След завладяването на града от турците, строежите на джамии нарушили старата правилна улична мрежа, а заедно с нея и водопроводната и канализационната система. Повечето софийски махали ползвали обществени чешми и дори били наречени на тях: „Мала чешма махала“,“ Баш чешма“, „Куру чешма“, „Нова чешма“ и дp. По-уредените домове имали в дворовете си кладенци, които се захранвали от подземните реки в центъра на София. Огромните някога римски терми, вече значително пострадали от земетресения, били преустроени през Средновековието в отделни бани за мъже, за жени, за войници. Въведена била практиката за разнасяне на гореща вода по домовете с бъчви, натоварени на каручки. Но софиянци предпочитали да прекарват часове в запарените помещения на любимата им градска баня.

При Освобождението на България през 1878г. София има 21 чешми с изворна вода и ЗЗ чешми с речна вода от реките Боянска и Владайска. Чешмите са разположени на по-важните кръстовища и площади. За водоснабдяване се използват и няколко десетки кладенци, главно в западната част на града пpи Владайска река. Опасността от замърсяване е постоянна. Щатът на градското водно стопанство е от трима чешмеджии, които работят с примитивни инструменти. Цялостно проучване на изворите над Бояна и наличните води в София е извършено през 1882г., когато са закупени 5000м. дървени тръби за ремонт на остарелите водопроводи и разширението им.

Антична улица с вogonpoвogu, gнec бул. „Витоша“

Турска бансkа nостройkа от XVI ВЕК, nлощаg „Бансkи“