Третият период обхваща годините след 1957г. Характеризира се с използването на водите от язовир „Искър“, като основен източник за водоснабдяването на София. Вследствие бързото нарастване на населението се увеличава недостигът на питейна вода, независимо от цялостното завършване на „Рилския водопровод“ и съоръжения към него. За решаването на проблема се правят мащабни разработки и схеми за задоволяване с вода на милионния град. Схема довеждащи водопроводи Извършват се задълбочени проучвания и на други възможности за задоволяване на София с питейни води.

До 1970г. са изградени: безнапорен водопровод от ВЕЦ „Пасарел“ до резервоар „Бъкстон“ с пропускателна способност 4 500 л/сек; ПСПВ „Пан¬чарево“; резервоари с общ обем 128 000 кyб. м и промишлен водопровод от бент „Панчарево“ за индустриални зони „Гара Искър“ и „Военна рампа“ с дължина около 19 км.

В етапа между 1970г. и 1980г. се построяват:

• „Върхова аварийна връзка“ от ВЕЦ „Кокаляне“ до ПСПВ „Панчарево“;

• „Първа водопроводна нитка“ – стоманен водопровод от ПСПВ „Панчарево“ go резервоар „Бъкстон“;

• „Стоманен водопровод“ от водна камера „Симеоново“ до резервоар „Мало Бучино“ u гр. Банкя;

• „Tpeти водопроводен пръстен“ от резервоар „Колежа“ до резервоар „Коньовица“;

• Резервоарите „Колежа“, „Лозище“, „Под Симеоново“, „Модерно предградие“, „Мало Бучино“, „Поg Бояна“, „Красно село 11“ с общ обем 202 000 kyб. м.

След 1980г. се изгражда дубльорът на трети водопроводен ринг в участъка от резервоар „Колежа“ до жк.“Дружба“.

Между 1970 е. и 1980г. се изграждат водопроводните мрежи в новите жилищни комплекси „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Слатина“ „Хаджи Димитър“ и дp. Уличните водопроводи се изпълняват от чугунени u стоманени тръби. След 1980г. се построяват водопроводните мрежи на жилищните комплекси „Левски“, „Младост“ – 1 А, „Обеля“, – 2, „Дружба“ – 2, „Овча Купел“ – 1 и 2.’ Започват реконструкции на амортизиране и с недостатъчна проводимост водопроводи в централна градска част, като се подменят с чугунени тръби.

От 1998г. масово се заменят и старите поцинковани сградни отклонения с полиетиленови тръби с висока плътност.

Общата дължина на уличната водопроводна мрежа, без дължината на сградните водопроводни отклонения, възлиза на 2 385км. В зависимост от материала на тръбите, от които с изпълнени уличните водопроводи, разпределението е както следва: стоманени водопроводи – 968км или 41 %; етернитови водопроводи – 750км или 31 %; чугунени водопроводи – 623км или 26%; стоманени – поцинковани – 37км или 1.5%; други водопроводи, в т. ч. полиетиленови – 7км или 0.5%.

Съществуващата улична водопроводна мрежа с диаметър до Ф 200мм включително е с дължина 1 665км или 70% от цялата мрежа.

Голямо предимство на Софийската водоснабдителна мрежа е, че през всичките периоди на своето развитие е предвиждана и реализирана като система с гравитачно довеждане на водата до консуматорите, което я прави независима, икономична и стабилна.

Водопроводната мрежа е изградена като сключена. Предимство на мрежата е, че с изградeнитe три пръстена и радиалните връзки между тях се осигурява регулиране на водните количества и се създава възможност за подаване на вода от един район към друг, в случай на необходимост.

Недостатък на мрежата е значителната й амортизираност и високата аварийност /предимно поцинкованите сградни отклонения и улични водопроводи от етернитови тръби, а оттам и значителните загуби на вода.

В частта от южните територии и селищата от крайградската зона водопроводната мрежа е слабо изградена. Водоснабдяването на гр. София се извършва главно от рилските и витошките водохващания,яз.“Бели Искър“,яз.“Искър“ и яз.“Панчарево“,от където водата се довежда до столицата по няколко главни водопровода. Водоснабдяването на гр. София се извършва главно от рилските и витoшкитe водохващания, яз. „Бели Искър“, яз. „Искър“ и яз. „Панчарево“, от където водата се довежда до столицата по няколко главни водопровода.

„Водоснабдяване и Канализация ЕАД – София